Черна котка на белия сняг
ЧЕРНА КОТКА НА БЕЛИЯ СНЯГ
... черен котарак на двора под вихрулка дрипав сняг,
свил опашка край стобора, кротко мърда бял мустак,
пръстите ми щом подуши, ме погледна с поглед мек,
здрасти – каза, аз съм Шуши, ти си много мой човек,
що не купиш в магазина четвърт шпек менте салам,
че от глад ще се спомина, пък и ти ще хапнеш, знам! –
отърчах – и купих в МОЛ-а кенче с бира и пастет,
и под старата топола хапнахме го – tête-à-tête! –
двамата сме си хитруши! – гушнал съм си го сега,
с котарачето ми Шуши мърдам бял мустак в снега,
в глутница от минувачи, всеки хлътнал в своя свят,
в който нищичко не значи да попиташ как си, брат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
