ЧЕРНА КОТКА НА БЕЛИЯ СНЯГ

... черен котарак на двора под вихрулка дрипав сняг,

свил опашка край стобора, кротко мърда бял мустак,

пръстите ми щом подуши, ме погледна с поглед мек,

здрасти – каза, аз съм Шуши, ти си много мой човек,

що не купиш в магазина четвърт шпек менте салам,

че от глад ще се спомина, пък и ти ще хапнеш, знам! –

отърчах – и купих в МОЛ-а кенче с бира и пастет,

и под старата топола хапнахме го – tête-à-tête! –

двамата сме си хитруши! – гушнал съм си го сега,

с котарачето ми Шуши мърдам бял мустак в снега,

в глутница от минувачи, всеки хлътнал в своя свят,

в който нищичко не значи да попиташ как си, брат.