23.05.2008 г., 7:31 ч.

Черна кражба 

  Поезия
834 0 12
 

 

Застигна те, Любов. Смъртта.

На пръсти, тихо те открадна.

Закичи черно на врата

и в плач към нищото побягна.

 

Заравят те, Любов. В пръстта.

Прости ми, че не съм до тебе.

Прости, че вдишвам самота,

че животът още ме в очите гледа.

 

Покриват те, Любов. С цветя.

А може ли смъртта да бъде цветна?

Едва ли. Сипе се скръбта

и в черно по лицата ни полепва.

 

Изпращам те, Любов. В сълзи.

Сред пламъка на тънки свещи.

На теб олекна - в нас боли...

Празнота отвътре ни прегръща.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??