Черна кражба

Poetry

1K 0 12

Застигна те, Любов. Смъртта.

На пръсти, тихо те открадна.

Закичи черно на врата

и в плач към нищото побягна.

Заравят те, Любов. В пръстта.

Прости ми, че не съм до тебе.

Прости, че вдишвам самота,

че животът още ме в очите гледа.

Покриват те, Любов. С цветя.

А може ли смъртта да бъде цветна?

Едва ли. Сипе се скръбта

и в черно по лицата ни полепва.

Изпращам те, Любов. В сълзи.

Сред пламъка на тънки свещи.

На теб олекна - в нас боли...

Празнота отвътре ни прегръща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

red_rosse (Цвети Пеева)

Пък аз, дето като те чета се заплесвам като малко дете, ти се вързах и този път...
Моля те, кажи, че това е литературна измислица...
Отново се прехласвам по стиховете ти. Страхотно пишеш.

2008-05-25T16:39:05+03:00
dodic (Деян Димитров)

Благодаря за споделените усещания.

2008-05-23T20:55:29+03:00
Индиана (Криси)

Невероятен стих, браво, Деян!!!!!!

2008-05-23T20:03:50+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

"На теб олекна - в нас боли..."
Харесах! Много!!!

2008-05-23T15:29:14+03:00
azsamata (Галя Анчева)

мойте съболезнования, Дидо - жестоко е...метафората ти е толкова силна..Бог да ни е на помощ на опечалените!- прости ми черния хумор...и аз погребах една..а кога е възкресение ...

2008-05-23T13:48:18+03:00