Черни души
И в най-черните души
има светлина,
и в най-студените сърца
има топлина.
Ти ми показа, че имаш сърце.
Дори с думи да лъжеш,
очите не могат да лъжат.
Твоите очи ме обгръщат с нежност,
твойте прегръдки ми даряват топлина.
Бях готова да бъда с теб,
бях готова да бъда с човек като теб.
Но пътищата ни са толкова различни,
че тези разлики делят.
Но знай, че никога няма да те забравя
и винаги ще имаш място в моето сърце.
Никога няма да забравя твоя поглед,
твойте прегръдки,
никога няма да забравя твоя смях.
И се моля щастлив да бъдеш ти
и никога да не съжаляваме, че съдбата ни раздели.
В момента за първи път плача за теб,
надявам се и за последен,
в момента осъзнавам колко си важен за мен,
дано и аз да съм била толкова важна за теб.
Ти ме караше да се чувствам специална,
ти ме правеше истински щастлива,
макар и само за няколко мига.
Ще ти бъда благодарна за това завинаги.
01.11.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Костадинова Всички права запазени
