7.07.2019 г., 9:38

Черни котки, бяла лисица

721 3 9

                                Не душа а котка.

                             Надежда Ангелова

 

Останах пак без черната си котка.

В стобора се промуши, звяр проклет.

Изчезна. Мишките сега да коткам

не ми отива. Пусти мой късмет!

 

Не се отказвам /съща Пенелопа

за Одисей/. Причаквам я на пост.

Ала лисица някаква похлопа

на пътната врата нечакан гост.

 

Бе бяла като сняг и с мека кожа.

Бе горда и ленива като лъв.

Бе ласкава, игрива... Всъщност може

да е била мечта от плът и кръв.

 

За котките си девет и не мислех.

Не помнех черните им имена.

Лисицата с очи сияйно бистри

прогони скръб и чувство за вина.

 

Сега си имам спътница неземна

любимец пухкав, с който се теша.

Получих от съдбата дар безценен

звяр ловък, елегантен и... душа.

 

И сáмо под дъжда студен на двора

кокошките, настръхнали, за нещо спорят.

 

 

5.07.2019

 


В заглавието визирам филма на Емир Кустурица "Черна котка, бял котарак". Наскоро гледах научно-популярен филм за полярните лисици, където се казваше, че те са големи колкото котки. Надя Ангелова сравнява душата с котка. Това са източниците на стихотворението.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, трудно е да споиш полярна лисица с лъв албинос. Аз имам един леден лъв в колекцията си, асоциирам го с "полярна". Разбира се, в стихотворението става въпрос за характера на лъва, не за външността му. Това по забележката на Мариана за "червенокосата лисица". Благодаря, Николай. Тая различност всички я намират в стихотворенията ми, дори и да я няма. Ако се опъвам и не я включвам, много се засягат. Вече знам на коя конвенция наградата съм си заслужила честно и почтено. Усмивка.
  • При теб винаги намирам, спояване на иновация и различносн на образите!
    Което е наистина трудно, а ти го правиш с лекота!
    Браво Мария!
  • Благодаря, Мариана.Червенокоса лисица? Не съм срещала. Лисицата е полярна, от научно-популярния филм, още докато го гледах, започнах да пиша. А "Черна котка, бял котарак" не съм го гледала, перифразирах само заглавието. Днес, като пусках стихотворението изгледах клипа на песента и там става въпрос за крадене на сърце и сега се чудя дали да не обвиня Емир Костурица в плагиатство, след като с Николчето не се получи. Усмивка. Между впрочем "Златният компас" е недолюбван от църквата, защото там аватарите са наречени демони. Някои го обявяват за сатанински. Това е религиозна тема, а не любовна и в моето "Зверче" най-добри си личи. Този момент го има и при будизма. Когато медитират, монасите призовават животинското у себе си. Християнството го смята за призоваване на демони. Затова аз измъчвам животинчето в душата си с пост и пренебрежение. Тук коткам лисицата, и тази лирическа е по-далеч от същността ми. Демоните не бива да се глезят.
  • И аз благодаря!
  • Благодаря за хумористичния коментар, Пепи. Радвам се, че си тук. Цвете, имах предвид вчерашната, а и по-раншни дискусии под мои стихотворения. Аз съм ти благодарна, че четеш стихотворенията ми и коментираш - какво съм без читатели, още повече, пишещи. Под рискуваш имах предвид, че след като някой коментира, както ти, повече хора четат стихотворението и се появяват и други коментари, някои от които ме предизвикват и се отприщват едни спорове, които понякога са прекалени. Само това. Радвам се, че проявяваш интерес, ти също си поетеса със свой почерк и аз чета с интерес произведенията ти. Към твоите коментари нямам никакви претенции, винаги си умерена и разумна, и честна. Ценя го.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...