Черни котки, бяла лисица
Не душа – а котка.
Надежда Ангелова
Останах пак без черната си котка.
В стобора се промуши, звяр проклет.
Изчезна. Мишките сега да коткам
не ми отива. Пусти мой късмет!
Не се отказвам /съща Пенелопа
за Одисей/. Причаквам я на пост.
Ала лисица някаква похлопа
на пътната врата – нечакан гост.
Бе бяла като сняг и с мека кожа.
Бе горда и ленива – като лъв.
Бе ласкава, игрива... Всъщност може
да е била мечта – от плът и кръв.
За котките си девет и не мислех.
Не помнех черните им имена.
Лисицата с очи сияйно бистри
прогони скръб и чувство за вина.
Сега си имам спътница неземна –
любимец пухкав, с който се теша.
Получих от съдбата дар безценен –
звяр ловък, елегантен и... душа.
И сáмо под дъжда студен на двора
кокошките, настръхнали, за нещо спорят.
5.07.2019
В заглавието визирам филма на Емир Кустурица "Черна котка, бял котарак". Наскоро гледах научно-популярен филм за полярните лисици, където се казваше, че те са големи колкото котки. Надя Ангелова сравнява душата с котка. Това са източниците на стихотворението.
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да, трудно е да споиш полярна лисица с лъв албинос. Аз имам един леден лъв в колекцията си, асоциирам го с "полярна". Разбира се, в стихотворението става въпрос за характера на лъва, не за външността му. Това по забележката на Мариана за "червенокосата лисица". Благодаря, Николай. Тая различност всички я намират в стихотворенията ми, дори и да я няма. Ако се опъвам и не я включвам, много се засягат. Вече знам на коя конвенция наградата съм си заслужила честно и почтено. Усмивка.
-
При теб винаги намирам, спояване на иновация и различносн на образите!
Което е наистина трудно, а ти го правиш с лекота!
Браво Мария! -
Благодаря, Мариана.Червенокоса лисица? Не съм срещала. Лисицата е полярна, от научно-популярния филм, още докато го гледах, започнах да пиша. А "Черна котка, бял котарак" не съм го гледала, перифразирах само заглавието. Днес, като пусках стихотворението изгледах клипа на песента и там става въпрос за крадене на сърце и сега се чудя дали да не обвиня Емир Костурица в плагиатство, след като с Николчето не се получи. Усмивка. Между впрочем "Златният компас" е недолюбван от църквата, защото там аватарите са наречени демони. Някои го обявяват за сатанински. Това е религиозна тема, а не любовна и в моето "Зверче" най-добри си личи. Този момент го има и при будизма. Когато медитират, монасите призовават животинското у себе си. Християнството го смята за призоваване на демони. Затова аз измъчвам животинчето в душата си с пост и пренебрежение. Тук коткам лисицата, и тази лирическа е по-далеч от същността ми. Демоните не бива да се глезят.
-
И аз благодаря!
-
Благодаря за хумористичния коментар, Пепи. Радвам се, че си тук. Цвете, имах предвид вчерашната, а и по-раншни дискусии под мои стихотворения. Аз съм ти благодарна, че четеш стихотворенията ми и коментираш - какво съм без читатели, още повече, пишещи. Под рискуваш имах предвид, че след като някой коментира, както ти, повече хора четат стихотворението и се появяват и други коментари, някои от които ме предизвикват и се отприщват едни спорове, които понякога са прекалени. Само това. Радвам се, че проявяваш интерес, ти също си поетеса със свой почерк и аз чета с интерес произведенията ти. Към твоите коментари нямам никакви претенции, винаги си умерена и разумна, и честна. Ценя го.
-
Не разбрах, защо да рискувам с коментар...казвам това, което усещам след прочита на конкретен стих, за мен поезията е наслада, мъдрост, знание и различни вселени
Ще го прочета, благодаря! -
Бял котарак
подглажда мустак,
черна котка от кьошето
гуши се в пердето,
дебне го зверчето,
само да го хване в крачка,
дреджето му ще смачка,
пустата проклета черна мачка!
Хаха
сетих се и за една отдавнашна реклама по радио Београд "Ако сакаш твоя маца да те маца, требе с "Църна маца" да се вапцаш!'
църна маца - ша ноар - на френски /парфюмът Ша ноар/ -
Благодаря, ЦвететоБ, че рискуваш с този коментар. Пак може да се отприщи една... Ако не си чела моето "Зверче", бих те посъветвала да го направиш, когато имаш време. Там съм писала по темата "зверчето в душата ми". Тъкмо смятах този път да обвиня създателите на филма "Златният компас" с Никол Кидман в плагиатство, защото там се говори за зверове - аватари на души, обаче видях, че филмът е излязъл в същата година, когато съм написала стихотворението, така че няма как да са ме преписали. Усмивка. Тайничко се надявах, следващия път Никол като получава "Оскар" да ми задели част от хонорара си, че съм го закъсала с парите, но уви... Пиша го не за друго, а за да покажа как независимо от някого, когото дори не познаваш, може да стигнеш до един и същи извод и обикновено за това кой кого е преписал се съди или от датата или от известността и авторитета на създателите на произведението. Но понякога се получават съвпадения и трябва да бъдем много внимателни и да не съдим прибързано.
-
Замисли ме...и отново с интерес! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
