7 июл. 2019 г., 09:38

Черни котки, бяла лисица

724 3 9

                                Не душа а котка.

                             Надежда Ангелова

 

Останах пак без черната си котка.

В стобора се промуши, звяр проклет.

Изчезна. Мишките сега да коткам

не ми отива. Пусти мой късмет!

 

Не се отказвам /съща Пенелопа

за Одисей/. Причаквам я на пост.

Ала лисица някаква похлопа

на пътната врата нечакан гост.

 

Бе бяла като сняг и с мека кожа.

Бе горда и ленива като лъв.

Бе ласкава, игрива... Всъщност може

да е била мечта от плът и кръв.

 

За котките си девет и не мислех.

Не помнех черните им имена.

Лисицата с очи сияйно бистри

прогони скръб и чувство за вина.

 

Сега си имам спътница неземна

любимец пухкав, с който се теша.

Получих от съдбата дар безценен

звяр ловък, елегантен и... душа.

 

И сáмо под дъжда студен на двора

кокошките, настръхнали, за нещо спорят.

 

 

5.07.2019

 


В заглавието визирам филма на Емир Кустурица "Черна котка, бял котарак". Наскоро гледах научно-популярен филм за полярните лисици, където се казваше, че те са големи колкото котки. Надя Ангелова сравнява душата с котка. Това са източниците на стихотворението.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, трудно е да споиш полярна лисица с лъв албинос. Аз имам един леден лъв в колекцията си, асоциирам го с "полярна". Разбира се, в стихотворението става въпрос за характера на лъва, не за външността му. Това по забележката на Мариана за "червенокосата лисица". Благодаря, Николай. Тая различност всички я намират в стихотворенията ми, дори и да я няма. Ако се опъвам и не я включвам, много се засягат. Вече знам на коя конвенция наградата съм си заслужила честно и почтено. Усмивка.
  • При теб винаги намирам, спояване на иновация и различносн на образите!
    Което е наистина трудно, а ти го правиш с лекота!
    Браво Мария!
  • Благодаря, Мариана.Червенокоса лисица? Не съм срещала. Лисицата е полярна, от научно-популярния филм, още докато го гледах, започнах да пиша. А "Черна котка, бял котарак" не съм го гледала, перифразирах само заглавието. Днес, като пусках стихотворението изгледах клипа на песента и там става въпрос за крадене на сърце и сега се чудя дали да не обвиня Емир Костурица в плагиатство, след като с Николчето не се получи. Усмивка. Между впрочем "Златният компас" е недолюбван от църквата, защото там аватарите са наречени демони. Някои го обявяват за сатанински. Това е религиозна тема, а не любовна и в моето "Зверче" най-добри си личи. Този момент го има и при будизма. Когато медитират, монасите призовават животинското у себе си. Християнството го смята за призоваване на демони. Затова аз измъчвам животинчето в душата си с пост и пренебрежение. Тук коткам лисицата, и тази лирическа е по-далеч от същността ми. Демоните не бива да се глезят.
  • И аз благодаря!
  • Благодаря за хумористичния коментар, Пепи. Радвам се, че си тук. Цвете, имах предвид вчерашната, а и по-раншни дискусии под мои стихотворения. Аз съм ти благодарна, че четеш стихотворенията ми и коментираш - какво съм без читатели, още повече, пишещи. Под рискуваш имах предвид, че след като някой коментира, както ти, повече хора четат стихотворението и се появяват и други коментари, някои от които ме предизвикват и се отприщват едни спорове, които понякога са прекалени. Само това. Радвам се, че проявяваш интерес, ти също си поетеса със свой почерк и аз чета с интерес произведенията ти. Към твоите коментари нямам никакви претенции, винаги си умерена и разумна, и честна. Ценя го.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...