Меричка (Мери Попинз)
718 2544
2.05.2007 г., 17:00 ч.

Черни котки има ли... 

  Поезия
614 0 10
 

Тлака се задава, мале,

тлака, хем седянка...

Шапката ме стяга, малее.

Ш'ида, може ли без Янка?!


Момци, до един напети,

там ще ме задирят, сглеждат.

Стягам отсега куплети -

на опашка се нареждат...


Що ли ми на равни двори

момче ранко подранило -

думи сладки, медени говори...

и било си, казва, кончето поило.


Друг ме дебне на герана -

припкам с менци за водица.

Снагата ми, мила мамо,

змийка - усойница.



С очи стрелкам други ерген,

тръгнал за към къщи.

Тез не ми минават мене -

мама пак се мръщи.



Румени, засмени бузки,

поглед пламнал свеждам...

Той ли, мамче, ще ги хруска,

изпод вежди го поглеждам?!



Ти, момиче, както си е редно...

(нанизи приготвяй, мамчеее!)

Няма чело да е бледно,

ще белей гръклянче.



Свилени коси пилея,

кръшен глас извивам.

На седянката се смея,

с обич ви заливам.



Ха, наздраве! И сполай ви!

Тръгвам за седянка!

Че сърцето веч не трай ми!

Поздрав! Ваша: Янка!




© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??