10.02.2006 г., 14:09

Черни мисли

1.5K 0 1
Мои тъмни мисли, мои черни мисли,
аз ви чакам, ето, готова съм.
В мен е мрака. Луната подкова
не ми носи сън, не ми носи
в този тъмен кошмар от въпроси.
Аз ви чакам не родени илюзии,
от родените вече много боли.
Не сълзи, не и кръв, пак се стича по бузите.
Не изживени сте още, а сте вече били.
Насред тъмен площад, в самотно безвремие
търся дяволи в ад, а проблемите
тихо в мене пълзят, тихо в мене се раждат.
Как е тежко да си на кръстопът в карета без кочияшът.
Мои тъжни мисли, мои черни коне,
знам, от всякъде чувате вой
и са сивите вълци зли часове
и последният час пак е мой.
Мои тъжни мисли, мои тъжни змии
носите изгрев обесен
В мен едно "Ура" крещи
и настъпва жестоката есен.
Мои тъмни мисли, мои черни мисли,
не, не идвайте още нечакани.
Нека този свят, този миг ми спести
с тези устни безсилно разплакани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесва ми ...настроението и начина, по който си го описала, ритъма и самата рима..."Как е тежко да си на кръстопът в карета без кочияшът.","Мои тъжни мисли, мои тъжни змии
    носите изгрев обесен
    В мен едно "Ура" крещи
    и настъпва жестоката есен."... уау!
    Поздрави!
    6+

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...