И нови, нови кръстопъти...
На сляпо ли да ги пресека?
Ще бъде ли след хоризонта дъха ти?
И там по-ясно ли ще е, отколкото бе досега?
И черни, пътища черни...
Клади, не пътеводни реки.
По тях ли се губят всички неверни?
И из тях ли ме чакаш, затуй ли реши да вървиш?
Животи... Разпилени животи...
И все тичам след по-смелите,
които, без страх, прекрачват нивото.
И аз ще дойда все някога, чакайте мене... ...