25.12.2009 г., 14:22

Черни сенки

776 0 0

Самотата е вечно в сърцето,

никога не излиза навън.

Ти пак си нарисувана с цветовете на дъгата,

оставаш пак един сладък блян

в моя сън.

 

Гореща лава

се топи от тази любов.

Пия живота глътка по глътка,

за да заема главна роля в сценария нов.

В морета пак се давя,

за да стигна до своя бряг,

но не мога да успея във бурните вълни

и повдигам за помощ своя флаг.

 

Дори да кажа, че ми омръзна,

аз пак вървя.

Огньовете горят ли, горят моите надежди,

дали ще успея да ги угася?

 

Не знам вече накъде да тръгна,

не виждам  вече своя път.

Пътища различни, но без посока,

черни сенки към гибел вървят.



Милан Милев

5.11.08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...