Самотата е вечно в сърцето,

никога не излиза навън.

Ти пак си нарисувана с цветовете на дъгата,

оставаш пак един сладък блян

в моя сън.

Гореща лава

се топи от тази любов.

Пия живота глътка по глътка,

за да заема главна роля в сценария нов.

В морета пак се давя,

за да стигна до своя бряг,

но не мога да успея във бурните вълни

и повдигам за помощ своя флаг.

Дори да кажа, че ми омръзна,

аз пак вървя.

Огньовете горят ли, горят моите надежди,

дали ще успея да ги угася?

Не знам вече накъде да тръгна,

не виждам  вече своя път.

Пътища различни, но без посока,

черни сенки към гибел вървят.

Милан Милев

5.11.08