Черните ангели
Този преходен рай води към ада,
където плачат зловещо черните ангели,
подкупва душата уязвима и млада,
а мрачната участ всички са знаели!
От ужас, самотност, дори отегчение
в краткия полет нежно потъва.
За още забрава трепти с умиление:
изходът лесен всяка воля прегъва.
Пак чувства се страст и горещо вълнение,
всичко върти се без смисъл и страх;
невинно започва с доро намерение
и бавно привикваш с вълшебния прах!
Летиш и крилете ти днес ти помагат,
с тях бягаш от днешния тежък проблем.
Семейство, приятели... всички предаваш,
забравяш, че искаше бъдеще с мен!
И сме лошите, скучните; неизгодни, далечни:
вече имаш си истина - пристан за теб.
Ти ни гледаш с очи почти нечовечни,
бягаш сляпо към този изход нелеп!
Аз не мога, приятелю, за теб да направя
нов свят без страдание - вечно боли,
но има ли начин аз да те избавя,
да спра гибелта ти и твойте сълзи?!
Или с черните ангели ти ще отлитнеш
за последната доза по-силна от другите?
На зов от смъртта без жал ще откликнеш?!
Избавлението вчерашно - днеска погуби те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени
