Черно
Черната нощ се спуска
над черния град.
Черната тишина
покорно приветства смъртта.
Черната къща празна стои
с черни стъкла, изпочупени.
Черният ъгъл отново слуша плача
на момичето,
облечено в черна рокля.
По лицето й
стичат се черни сълзи.
Размазва се черният грим
и оставя черни следи…
Спускат се на раменете й
дългите, черни коси.
Черни страдания и мъки
бавно оставят черни белези
в спомените й.
Черна рана притиска душата.
Черната смърт желае съдбата й…
Така... Това е едно мое произведение. Не претендирам, че е професионално или нещо подобно, дори не се занимавам сериозно с писане. Ако ви хареса, ще се радвам... Приемам и критики... Пък ако не ви хареса... е както се вика - здраве да е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Едно Момиче Всички права запазени
