Черно
Черно-бели сблъсъци съдбовни,
рушат огради и стени издигат.
И неми звуци стенещо-гробовни
с поглед вледеняващ ти намигат.
Зазиждат думи в сърдечни бездни,
дълбоко чак до кокъл прокопават.
Изтриват с лакът светлините звездни,
и дъх на мухъл само ти остават.
Заглъхващ тътен в теб от нечий писък
кънти неистово, скубещо пронизва.
Ти жив-умрял си в нечий черен списък.
Как мачкащо съдбата се облизва?
Сам си си виновен за разкола.
Пропадаш сам и сам в теб се спъваш.
Боли тъй зверски истината гола,
но щом си гъвкав, само се огъваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Божкова Всички права запазени
