Черно

Oct 2, 2017, 1:26 AM

Poetry

380 2 4

Черно-бели сблъсъци съдбовни,

рушат огради и стени издигат.

И неми звуци стенещо-гробовни

с поглед вледеняващ ти намигат.

Зазиждат думи в сърдечни бездни,

дълбоко чак до кокъл прокопават.

Изтриват с лакът светлините звездни,

и дъх на мухъл само ти остават.

Заглъхващ тътен в теб от нечий писък

кънти неистово, скубещо пронизва.

Ти жив-умрял си в нечий черен списък.

Как мачкащо съдбата се облизва?

Сам си си виновен за разкола.

Пропадаш сам и сам в теб се спъваш.

Боли тъй зверски истината гола,

но щом си гъвкав, само се огъваш.

Минорен МаЖор

31.08.2017 година.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

МаЖор (Мария Божкова)

2017-10-03T05:49:44+03:00

Благодаря ви, че се спряхте на моето "Черно" ! Радвам се, че го харесвате именно вие -Маги, Пепи, Стойчо и Младен ! Аз ви чета с удоволствие и се радвам, ако и за вас към мен важи същото ! Прекрасен ден от мен, приятели ! 😃
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-10-02T14:50:53+03:00

Като тръстика е човек срещу бурите в живота...
Чудесно послание!
Успех!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-10-02T10:22:23+03:00

Браво, Мария! Чудесно си го казала!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-10-02T06:44:29+03:00

Вярно. Хубаво си го казала!