Черно
Черно-бели сблъсъци съдбовни,
рушат огради и стени издигат.
И неми звуци стенещо-гробовни
с поглед вледеняващ ти намигат.
Зазиждат думи в сърдечни бездни,
дълбоко чак до кокъл прокопават.
Изтриват с лакът светлините звездни,
и дъх на мухъл само ти остават.
Заглъхващ тътен в теб от нечий писък
кънти неистово, скубещо пронизва.
Ти жив-умрял си в нечий черен списък.
Как мачкащо съдбата се облизва?
Сам си си виновен за разкола.
Пропадаш сам и сам в теб се спъваш.
Боли тъй зверски истината гола,
но щом си гъвкав, само се огъваш.
© Мария Божкова All rights reserved.
