На педя
Черешата кърви и вино няма.
Изгнил е коренът и под земята.
На педя под пръстта се шири яма
на педя над пръстта не искай ято.
Не може на върха да зрее нищо
високото се стига само с полет.
Крилете ни от вятъра се нищят
и зимата не се превръща в пролет.
Окапа гроздето и страх потече
заби се в тръни и се разтрепери.
Животът за смъртта ни не е пречка,
животът със смъртта не се измерва.
Тук слънцето отдавна се отказа
да гали най-зелените тревички,
когато, по случайност, се покаже
изгаря и унищожава всичко.
Из тая къща трудо е да дишаш
и често тук сама съм си палача.
Аз идвам за да се самонапиша.
И тръгвам си, когато се наплача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
