На педя
Черешата кърви и вино няма.
Изгнил е коренът и под земята.
На педя под пръстта се шири яма
на педя над пръстта не искай ято.
Не може на върха да зрее нищо
високото се стига само с полет.
Крилете ни от вятъра се нищят
и зимата не се превръща в пролет.
Окапа гроздето и страх потече
заби се в тръни и се разтрепери.
Животът за смъртта ни не е пречка,
животът със смъртта не се измерва.
Тук слънцето отдавна се отказа
да гали най-зелените тревички,
когато, по случайност, се покаже
изгаря и унищожава всичко.
Из тая къща трудо е да дишаш
и често тук сама съм си палача.
Аз идвам за да се самонапиша.
И тръгвам си, когато се наплача.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесно!
-
Иржи, Мите, благодаря ви. Човек трябва да се изплаче, за да се усмихне.
-
Иска ми се с много думи да изкажа възхищението си от не само тая творба, ала думите ми ще бледнеят пред твоя талант, Дени! Умението ти да докосваш тънката ни струна е неповторимо!
-
Мъдро, замислящо, чудесно!
-
Смути, благодаря ти!
Деа 💐 -
Много минорно, но хубаво!
-
"Аз идвам за да се самонапиша"...
-
Миночка и Мария, благодаря ви за споделеното 😊❤️
-
Много мъдрост има тук, сякаш живееш на бързи обороти и си научила много от живота.Прекрасно е, както винаги, създаваш настроение!
-
" На педя над пръстта не искай ято"!!!👏
и
" Животът със смъртта не се измерва"!!!👏
за мен са житейски жалони, осъзнати от една преждевременно дошла при теб мъдрост, Дени. Прегръщам те с бликаща радост в сърцето, чаровна умнице!❣️💞❤️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
