Черно
Кървави сълзи нека да роня.
Сега разбрах - на самота съм обречена,
да обичам и вярвам, аз просто не мога.
От мойто сърце е далеч любовта...
Умея само да властвам и мразя.
И искам да имам дом във пръстта,
там мойта омраза от тебе да пазя.
Не може да чувства сърцето ми ледено.
Не знае какво е любов, топлина...
От лед е изваяно даже лицето ми
и с мрак е пропита мойта душа.
Нека имам огън вместо коси,
от стъкло нека бъдат мойте крака!
Аз не чувствам - не мога. Аз нямам мечти
и с птиците нека лети мойта душа.
Искам да късам от устните плът,
да нарежа с огледало вените
и нека осъдена бъда на смърт,
да живея с дяволите - проклетите!
В късната нощ аз на демон приличам
и свещ ще запаля в твойто сърце.
Искам, но не умея да обичам...
и наранявам по пътя си сърце след сърце!
Искам да има изгрев в тунела.
Искам да кажа на омразата: СПРИ!
И на любовта пътя бих поела,
ако има слънце, което не спи...
...................
Искам в черно да бъда облечена...
Искам да плача, но не искам да гледаш...
Искам да мразя, но не теб...
Искам да обичам, но не умея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.