13.12.2006 г., 0:11

Черно

1.9K 0 2
 Искам в черно да бъда облечена.
    Кървави сълзи нека да роня.
Сега разбрах - на самота съм обречена,
да обичам и вярвам, аз просто не мога.

От мойто сърце е далеч любовта...
  Умея само да властвам и мразя.
И искам да имам дом във пръстта,
там мойта омраза от тебе да пазя.

Не може да чувства сърцето ми ледено.
Не знае какво е любов, топлина...
  От лед е изваяно даже лицето ми
   и с мрак е пропита мойта душа.

     Нека имам огън вместо коси,
  от стъкло нека бъдат мойте крака!
Аз не чувствам - не мога. Аз нямам мечти
  и с птиците нека лети мойта душа.

Искам да късам от устните плът,
  да нарежа с огледало вените
и нека осъдена бъда на смърт,
да живея с дяволите - проклетите!

  В късната нощ аз на демон приличам
   и свещ ще запаля в твойто сърце.
     Искам, но не умея да обичам...
и наранявам по пътя си сърце след сърце!

Искам да има изгрев в тунела.
Искам да кажа на омразата: СПРИ!
И на любовта пътя бих поела,
ако има слънце, което не спи...

...................

  Искам в черно да бъда облечена...
Искам да плача, но не искам да гледаш...
      Искам да мразя, но не теб...
    Искам да обичам, но не умея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За да намериш Слънце, което не спи- пробвай в друга Галактика! Но преди това си дай ясна сметка дали до сега си срещнала подходящия човек. Може би просто всички досегашни са път към него...
  • Внимавай какво си пожелаваш!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...