Dec 13, 2006, 12:11 AM

Черно

  Poetry
1.9K 0 2
 Искам в черно да бъда облечена.
    Кървави сълзи нека да роня.
Сега разбрах - на самота съм обречена,
да обичам и вярвам, аз просто не мога.

От мойто сърце е далеч любовта...
  Умея само да властвам и мразя.
И искам да имам дом във пръстта,
там мойта омраза от тебе да пазя.

Не може да чувства сърцето ми ледено.
Не знае какво е любов, топлина...
  От лед е изваяно даже лицето ми
   и с мрак е пропита мойта душа.

     Нека имам огън вместо коси,
  от стъкло нека бъдат мойте крака!
Аз не чувствам - не мога. Аз нямам мечти
  и с птиците нека лети мойта душа.

Искам да късам от устните плът,
  да нарежа с огледало вените
и нека осъдена бъда на смърт,
да живея с дяволите - проклетите!

  В късната нощ аз на демон приличам
   и свещ ще запаля в твойто сърце.
     Искам, но не умея да обичам...
и наранявам по пътя си сърце след сърце!

Искам да има изгрев в тунела.
Искам да кажа на омразата: СПРИ!
И на любовта пътя бих поела,
ако има слънце, което не спи...

...................

  Искам в черно да бъда облечена...
Искам да плача, но не искам да гледаш...
      Искам да мразя, но не теб...
    Искам да обичам, но не умея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • За да намериш Слънце, което не спи- пробвай в друга Галактика! Но преди това си дай ясна сметка дали до сега си срещнала подходящия човек. Може би просто всички досегашни са път към него...
  • Внимавай какво си пожелаваш!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...