25.05.2007 г., 7:36 ч.
Черно
562
0
0
Сенки, жадни за покой.
Сенки, лутащи се в празнота безброй.
Ела, денят е мрачен и студен -
нека мислите ти водят все към мен.
Викнала бих насън,
търсейки те из света навън.
но знам - ще си заминеш ти,
потънал в куп от своите лъжи.
Сенки, лутащи се в празнота безброй.
Ела, денят е мрачен и студен -
нека мислите ти водят все към мен.
Викнала бих насън,
търсейки те из света навън.
но знам - ще си заминеш ти,
потънал в куп от своите лъжи.
© Елица Малева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
