10.12.2015 г., 0:32

Черно-бяло

934 0 2
Черното стояло ми добре, но бялото обичам повече, защото е обагрено с  чисти* цветове… и черното е цвят нали? По–различен е от другите, бялото отива  ми, но прави ме различен.   Различна ли съм днес? Ти, приятелю - Кажи?! Звезди не мога да ти свалям, но с любов и надежда и вярва – ти помагам!?   До вчера – та в себе си дори не вярвах! Но научих се изправих се и повярвах! Целта достигнала съм днес сама и сега отново съм Благодарна, че научих се да вярвам най-вече в себе си, видях нещо специално в мен и в моята дарба, научих се да пиша ред по ред, да споделям част  от мен, дори и от теб.
Автор: Джулияна Николова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джулияна Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...