Dec 10, 2015, 12:32 AM

Черно-бяло

  Poetry
939 0 2
Черното стояло ми добре, но бялото обичам повече, защото е обагрено с  чисти* цветове… и черното е цвят нали? По–различен е от другите, бялото отива  ми, но прави ме различен.   Различна ли съм днес? Ти, приятелю - Кажи?! Звезди не мога да ти свалям, но с любов и надежда и вярва – ти помагам!?   До вчера – та в себе си дори не вярвах! Но научих се изправих се и повярвах! Целта достигнала съм днес сама и сега отново съм Благодарна, че научих се да вярвам най-вече в себе си, видях нещо специално в мен и в моята дарба, научих се да пиша ред по ред, да споделям част  от мен, дори и от теб.
Автор: Джулияна Николова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулияна Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...