20.07.2023 г., 21:27

Черно море ( Песен за Черно море)

1.3K 2 12

Черно море (Песен на Черно море)

 

Кораб на мечтите

в едно с Черно море,

в едно като телата ни,

в едно като душите ни.

Море, море на любовта,

потънало в истории,

едно вълните му с пясъка.

Божествено като планина,

изравнява ни с земята.

Черно е от мъките,

безкрайно е от любовта.

Но в слънце се превръща

щом се срещне с любовта.

И като залеза и като изгрева,

и като небето и земята –

изпълва се с цветове

щом прочете светлината,

притаила се в очите ни,

затихнала в ръцете ни

песента на Черно море –

отекнала в нашето сърце,

танц на живота ни – море.

Целуни ме в Черно море,

в ехотен шепот да се слеем.

Люби ме в Черно море,

да останем с целувките,

ласките, прегръдките

в миг и във вечност да ги

превърнем. И да се усмихнем,

танцувайки обладани

в морето на мечтите ни.

 

18.07.2023

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от сърце, Ники! Радвам се, че си тук. Поздрави! Благодаря и на всички прочели. Здраве, щастие и вдъхновение пожелавам.
  • Успех, Лили!
  • И понеже стана дума за Харуки Мураками и аз да се включа с цитат :"Ако нещо не можеш да разбереш без обяснения и с обяснения няма да го разбереш!" Та така по темата за черепа. Който разбрал-разбрал. 😊
  • Станахме двама.
  • Очевидно аз не съм схванала темата правилно. Извинявам се за което. Пустият череп ме подведе!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...