Черночервеноморско антихибридно стихотворение
Палуби и мачти,
пенести вълни.
Перки в бяг и злачни
сенки в плитчини.
Мешести воали,
скитащи без цел,
нанизи с корали
в пясък звездочел.
Челюсти, усмивки,
кости и тела.
Люспести обвивки,
щипки, пипала...
С жезъл разделени
стълбове вода,
сладки и солени –
плен и свобода.
Чиста кръв и сяра,
тих застой и път.
Казън. Прошка. Вяра.
И живот след смърт.
10.07.2019
Стихотворението е базирано на основата на теорията за възникване на съвременния вид на Черно море. Според нея морето първоначално е било сладководно безотточно езеро. След последния ледников период при топенето на ледниците нивото на океаните се повишило. Към Черно море през сегашния Босфор нахлула солена вода от Средиземно море, смесила се със сладката на езерото и то повишило солеността си. Много сладководни видове измрели и се утаили на дъното, настъпило гниене, в резултат на което се отделил сероводород. Концентрацията му в дълбочина е доста и там не виреят животински видове. Били залети обширни територии по крайбрежието и се предполага, че това е породило историята за потопа.
Червено море е морето, което според Библията Мойсей е разделил с жезъла си, за да могат евреите да се спасят от преследващите ги египтяни по пътя към Обетованата земя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
