ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
15.03.2017 г., 19:20 ч.

Черупка от Вселена 

  Поезия » Философска
351 2 3

Не знае никой как тежи сълза в окото

 взривена  като нова свръхзвезда.

Не знае и какво е

да си Вселена   от тъга

  застинала  и глуха,

без упование

като змия  захапала опашка

и  осъзнала, че без разруха

няма съзидание.

А бях изпълнена със звуци и картини,

Бях много жива.

 Докато днес събарям с трясък  спомени

като огромни счупени витрини

самата аз - стърнище в ивица  оголена.

Не ми тежи,че мъртви са планетите,

които утвърждаваха живота ми  с движение.

Те бяха клетки на обречено изгнание,

отнесени от хоризонта на събитията,

в утробата на тъмни дупки

 до следващото им прераждане.

Боли ме тихата  неповторимост

и уникалността на секващия миг.

Остана непрочетена и неразбрана

Вселенската ми карта

с  мандални завъртулки и гравитация от чувства.

Дори когато се изгубвах без изход

сред  дълбока  нощ,

намирах сили в себе си да се намеря

и да задвижа всички точки

около центъра на неподвижното си равновесие

Но вече не  ме търсете с мощен  телескоп,

защото гоня края си - смалена,

изпаднала  във немощен синкоп.

Една черупка от Вселена.

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??