Червените поляни на града
Червените поляни на града,
по покривите птичи,
прескачам локвите и скачам,
тичам,
а някъде пред мен , като заспало цвете,
разцъфна слънцето,
протегна се превзето,
намигна ми и после заплете се в клонака,
увисна там лениво и следобеда зачака.
А аз се спрях сама до белия комин
и аз да чакам
този ден единствено Един,
да ми даде от лятната си благост,
да стопли ме и капчица от радост
да сипе в чашата ми поизстинал чай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Гошева Всички права запазени
