Червено вино
734
0
0
В безумни нощи душата ми е чаша,
а в нея тъга наливам
и тя прелива ли, прелива,
но искам пак да те имам.
Отпивам бавно от тъгата
и тя ми опиянява-
жаждата в сърцето ми покой не ми дава.
Червено вино е любовта ни,
от години отлежава,
по-силно става,
но горчилката от глътката остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Веселинова - Ил Всички права запазени
