Червеното
Червеното... сякаш невидимо...
А огънят - сякаш изтлял...
Щастие - отдавна прокудено...
Мечтите - стават на кал.
Червеното... болка премрежена.
А лятото - пореден плач.
Сълзи на душа изнежена,
умираща... Поглъща я здрач.
Червеното... сърцето е влюбено...
А слънцето така ще ревнува...
Сърцето остава изгубено.
Животът без него не струва.
Червеното... тупти и проклина...
Горещото слунце е мудно.
Щом вече пристига и зима,
обичам го... но ще си тръгна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аглая Всички права запазени
