- Колко дълго могат да не спят котките?
- Откъде да знам бе, не ми задавай такива въпроси,
знам само, че не си падам по тях.
- Аха.
- Сърдиш ли се сега?
- Май нещо ти е досадно.
Дъждът вали трети ден безспирно,
сменям завесите на прозорците всеки ден -
жълто, розово, зелено -
да докарам малко цвят.
- Косата ти свети някак си странно.
- Мислиш ли?
В завоя на улицата блещука лампа -
къщите може би спят,
а може би не.
- Къде се отнесе, ей?
- Тук съм.
- Не ми ги казвай на мене тия, виждам те.
Бяло, бяло, бяло по хоризонта,
дори не е сняг,
дори не е някакъв остатък спомен,
само рисунък на ръце...
Докосвам мъглата...
- Добре де, какво за котките?
- Нищо, топли са, малки острови топло.
- Имат сърце, няма как да не са.
- Това казвам и аз.
Вали, не спира,
пердетата заприличват на паяжина
сива, с отпечатъци очи,
една червена блуза виси на вратата.
- Не знам дали обаче не спят.
- Вярвам ти.
- Или поне колко дълго не спят.
- А дали се усмихват някакси?
- Сигурно, някакви котешки техни си усмивки.
Цветове,
събирам палитрата на следобеда в шепа
разхвърляни възглавници
с напечатани йероглифи в черно,
кой знае какво означават...
- Все си мисля, че имам девет живота.
- Знаех си.
© Зорница Николова Всички права запазени
Е добре, де... почти всички. Пуф, личните нападки са не просто тъпи и нелепи - ти се сети какви са!
Малко към Вит: Танче, най-доброто определение на поезията, което срещнах за има-няма 15-ина години, откато това ме вълнува по-сериозно ( И за литературата - като цяло!), е, перифразирам: Език, "остранен" и остранностен, необичаен, различен от ежедневния, от книжовния, от този, който използваме като средство за комуникация в социума!( Визирам дихотомията: лингва - парол/език - реч/; "опирам" се на Шкловски и ОПОЯЗ... и на к'во ли не. ) Нося си го в главата, не съм ползвал "източници".
А "бозата", макар и формално да е поезия, си е боза!
Павли е права за това, че така поднесен, текстът си е за "Проза"! Само дето текстът не е проза! Поезия е - и препинателните знаци са му излишни - архетипите на този "вид" поезия търсете от 50. на ХХ век насам - основно в Щатите!
Почел съм туй-онуй, извинявай, Вики, ама че не ти харесва - това го приемам, - въпрос на вкус. Но не и на определяне, да не говорим, че наистина трябва да го прочетеш без пунктуацията и да потърсиш ритъма и идеите.
На хората, правещи сайта, - чест и почитания. Смело и отговорно - и то в модуса им на ангажирани и "служебни" лица, съвсем отделно от това, че са ми приятели!
За неграмотността - напълно съм "за" тя въобще да не се толерира! ВЪОБЩЕ! Просто тук случаят не е такъв!
Зори, освен че си права, споменах ли и "мяуууу"