28.09.2014 г., 20:52

Честит рожден ден

994 0 0

Маргарита? Цвете? Не!

Това е името на моята сестра.

Доведена ми бе от любовта,

събрала мойта майка с нейният баща.

Първите ни срещи трудни бяха,

всяка имаше детска ревност към 

към свойте неща. И все пак трудно,

но приехме, че живота разделя и събира

хората пращайки ги на места уречени

от тяхната съдба. Шанс пойскахме си,

дадохме си, поиграхме, поговорихме си 

и близостта ни стигна до дълбочини.

Когато ни разделяха питахме се...

"Кога отново ще я доведе?!"

Естествено засегнати и обидени една

на друга също сме били, след това 

компромиси неусъзнаващо направили...

отново играехме си до зори!

Тя има брат, дори е неин близнак!

Две тела със взаймно тупкащо сърце.

Аз също имам брат, брат с когото свързвам

целият си свят! Тук друго има...

Тя момиче е, аз също, дори вече пораснали жени сме.

С нея всяка тема подходяща е, започнем ли... обсъждаме ги с дни!

Доведена сестра? Има ли значение щом близка ти е?

В моят свят, аз каня я за да разбере колко близка ми е!

"Приятелко единствена, остани си моята сестра,

до де не дойде края на света и вярвай в своята съдба!"

 

 

 

                                                          От мен за теб

                                                     Честит Рожден Ден

                                                Бъди здрава и щастлива!

                                                                                                             

                                                                                                          

 

                                                                                                                    А.Димитрова

                                                                                                                     30.09.2014г.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...