Ти за мен си като вестник,
в който, все да го четеш,
има много неизвестни,
бързаш да ги разбереш.
Всяка вечер като лягам,
уморен след тежък ден,
аз към теб с ръка посягам
и оставам възхитен.
Страниците ти прелиствам
с интересно четиво,
а за сън и не помислям
във семейното легло!...
Някога ме изненадваш
с кратичко антрефилé,
други път пък ме зарадваш
с новости какви ли не...
Пълен мрак. Но мойте пръсти
пак разчитат всеки шрифт...
Любопитни и чевръсти,
буден ме държат... И жив...
И чета те в тъмнината
като Брайлово писмо,
страничките ти отмятам
и си мисля за едно:
Ако беше просто вестник -
би останал без листа!
Но си чудо неизвестно
и разпалваш в мен страстта!...
И добре, че съм подготвен,
в тъмно зная да чета...
Като музика без ноти
запленява ни нощта!...
© Роберт Всички права запазени
Ако в тъмнината не ги напипам и локализирам (препинателните знаци), карам по смисъл, приятелю, по смисъл...Усетя ли, че нещо от текста ми се губи, повтарям и потретям, докато го разбера напълно...Нищо от информацията не се губи, а удоволствието от четенето се увеличава многократно...
Приятно ми беше, че намина при мен тази вечер, приятелю!...