13.03.2017 г., 7:47  

Чета те като Брайлово писмо

1.2K 7 11

 

Ти за мен си като вестник,

в който, все да го четеш,

има  много неизвестни,

бързаш да ги разбереш.


Всяка  вечер като  лягам,

уморен след тежък ден,

аз към теб с ръка посягам

и оставам възхитен.


Страниците ти прелиствам

с интересно четиво,

а за сън  и не помислям

във  семейното легло!...


Някога ме изненадваш

с кратичко антрефилé,

други път пък ме зарадваш

с новости  какви ли не...

 

Пълен мрак. Но мойте пръсти

пак разчитат всеки шрифт...

Любопитни и чевръсти,

буден ме държат... И жив...

 

И чета те в тъмнината

като Брайлово писмо,

страничките ти отмятам
и си мисля за едно:

Ако беше просто вестник -

би останал без листа!

Но си чудо неизвестно

и разпалваш в мен страстта!...


И добре, че съм подготвен,

в тъмно зная да чета...

Като музика без ноти

запленява ни  нощта!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добър въпрос ми задаваш, Гавраиле!...Ето какво ще ти споделя:
    Ако в тъмнината не ги напипам и локализирам (препинателните знаци), карам по смисъл, приятелю, по смисъл...Усетя ли, че нещо от текста ми се губи, повтарям и потретям, докато го разбера напълно...Нищо от информацията не се губи, а удоволствието от четенето се увеличава многократно...
    Приятно ми беше, че намина при мен тази вечер, приятелю!...
  • Роби,за брайловият текст ми стана ясно но как се оправяш с препинателните знаци?Разни там запетайки,тирета,скобки.
    Поздрав!
  • Ивелина, благодаря ти!...
  • Браво, това преоткриване на женската същност и чувствителност... Това умение е похвално за всеки , който го умее. То задържа пламъкът горящ, а любовта-Жива. Моите искрени поздрави!!!
  • Благодаря, Силвия!...Радвам се, че хареса!...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...