13.03.2017 г., 7:47  

Чета те като Брайлово писмо

1.2K 7 11

 

Ти за мен си като вестник,

в който, все да го четеш,

има  много неизвестни,

бързаш да ги разбереш.


Всяка  вечер като  лягам,

уморен след тежък ден,

аз към теб с ръка посягам

и оставам възхитен.


Страниците ти прелиствам

с интересно четиво,

а за сън  и не помислям

във  семейното легло!...


Някога ме изненадваш

с кратичко антрефилé,

други път пък ме зарадваш

с новости  какви ли не...

 

Пълен мрак. Но мойте пръсти

пак разчитат всеки шрифт...

Любопитни и чевръсти,

буден ме държат... И жив...

 

И чета те в тъмнината

като Брайлово писмо,

страничките ти отмятам
и си мисля за едно:

Ако беше просто вестник -

би останал без листа!

Но си чудо неизвестно

и разпалваш в мен страстта!...


И добре, че съм подготвен,

в тъмно зная да чета...

Като музика без ноти

запленява ни  нощта!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добър въпрос ми задаваш, Гавраиле!...Ето какво ще ти споделя:
    Ако в тъмнината не ги напипам и локализирам (препинателните знаци), карам по смисъл, приятелю, по смисъл...Усетя ли, че нещо от текста ми се губи, повтарям и потретям, докато го разбера напълно...Нищо от информацията не се губи, а удоволствието от четенето се увеличава многократно...
    Приятно ми беше, че намина при мен тази вечер, приятелю!...
  • Роби,за брайловият текст ми стана ясно но как се оправяш с препинателните знаци?Разни там запетайки,тирета,скобки.
    Поздрав!
  • Ивелина, благодаря ти!...
  • Браво, това преоткриване на женската същност и чувствителност... Това умение е похвално за всеки , който го умее. То задържа пламъкът горящ, а любовта-Жива. Моите искрени поздрави!!!
  • Благодаря, Силвия!...Радвам се, че хареса!...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...