30.08.2011 г., 20:33 ч.

Четири очи 

  Поезия
707 1 4

ЧЕТИРИ ОЧИ

        

 

 

Животът ми е черно бяла приказка.

Без щастие и без красив финал.

На самота и болка съм орисана,

да страдам и да тъна в черна кал.

 

 

Сама се боря със живота си.

Той гони ме – аз бягам, без да спра.

Опитвам се да бягам от съдбата си,

а  вечер пак заспивам в самота.

 

 

Останаха ми четири очи,

които сутрин гледат ме невинно –

това са две деца, които ги боли,

че татко им си тръгна мълчаливо.

 

 

И празнота обзема моето сърце.

Протягам длани аз да ги прегърна

и те се вкопчват в моите ръце,

закрила търсят, но аз не мога да го върна.

© Деница Пенкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??