Четири очи
ЧЕТИРИ ОЧИ
Животът ми е черно бяла приказка.
Без щастие и без красив финал.
На самота и болка съм орисана,
да страдам и да тъна в черна кал.
Сама се боря със живота си.
Той гони ме – аз бягам, без да спра.
Опитвам се да бягам от съдбата си,
а вечер пак заспивам в самота.
Останаха ми четири очи,
които сутрин гледат ме невинно –
това са две деца, които ги боли,
че татко им си тръгна мълчаливо.
И празнота обзема моето сърце.
Протягам длани аз да ги прегърна
и те се вкопчват в моите ръце,
закрила търсят, но аз не мога да го върна.
© Деница Пенкова All rights reserved.
