18.03.2007 г., 16:21

Четири стени

1.3K 0 6
Четири стени са моят дом и моят страх.
Между четири стени мечтите ми покрити са със прах.
Четири стени на душата ми са клетка .
Това е тъжна, тъжна гледка.

Зимата е дълга, безконечна.
Нощта е безкрайна, пролетта е толкова далечна,
Но капките на онзи благ дъждец
Скоро раните ще излекуват от тоз бодлив венец.

Но да мечтая никога не спирам,
Между цветове и звуци аз да се намирам.
И четири стени може да са като гроб,
Но не и за душата, тя никога не ще е роб.

Между цветни светлини душата ми пирува
И сред чудни звуци тя танцува,
Девойки пеят с чуден глас,
А мекият дъждец се лее час по час.

Аромат се носи на цветя и билки,
Чудни, хубави девойки с коси от златни жилки
Носят те спокойствие и красота: 
Дъщери са те на пролетта.

И в миг очите си разкривам
И с мька аз откривам,
Че за миг съм се замечтал
Извън четирите стени, пълни със печал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш хубаво но и на мен би ми било интересно да прочета нещо което не е толкова добре издържано стилистически така оставяш чувство на шаблоност.........
  • Хубаво е,но опитай да напишеш стих без рима...ще ми е интересно да го прочета...
  • Стихотворението е прекрасно. Всичките са добри, но лично на мен това ми е най-близко до светогледа и най-силно ми въздейства. Добра работа!
  • Много хубав стих!!!
  • Много е хубаво...Продължавай така

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...