Четири стени
Между четири стени мечтите ми покрити са със прах.
Четири стени на душата ми са клетка .
Това е тъжна, тъжна гледка.
Зимата е дълга, безконечна.
Нощта е безкрайна, пролетта е толкова далечна,
Но капките на онзи благ дъждец
Скоро раните ще излекуват от тоз бодлив венец.
Но да мечтая никога не спирам,
Между цветове и звуци аз да се намирам.
И четири стени може да са като гроб,
Но не и за душата, тя никога не ще е роб.
Между цветни светлини душата ми пирува
И сред чудни звуци тя танцува,
Девойки пеят с чуден глас,
А мекият дъждец се лее час по час.
Аромат се носи на цветя и билки,
Чудни, хубави девойки с коси от златни жилки
Носят те спокойствие и красота:
Дъщери са те на пролетта.
И в миг очите си разкривам
И с мька аз откривам,
Че за миг съм се замечтал
Извън четирите стени, пълни със печал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
