Четири стени са моят дом и моят страх.
Между четири стени мечтите ми покрити са със прах.
Четири стени на душата ми са клетка .
Това е тъжна, тъжна гледка.
Зимата е дълга, безконечна.
Нощта е безкрайна, пролетта е толкова далечна,
Но капките на онзи благ дъждец
Скоро раните ще излекуват от тоз бодлив венец.
Но да мечтая никога не спирам,
Между цветове и звуци аз да се намирам.
И четири стени може да са като гроб,
Но не и за душата, тя никога не ще е роб. ...