11.02.2008 г., 11:33

Четиринадесети февруари

867 0 4

На този ден и океана бих преплувала,

единствено за твоята любов жадувала.

Да беше птица - щях с теб да полетя,

да беше слънце - щях в тебе да се потопя.

 

Бих пяла песни с птичките крилати,

танцувала бих с ангелите святи

и всичко това, за да те имам,

от твоето сърце по малко аз да взимам.

 

Благодаря ти аз за светлината,

благодаря ти и за топлината

за всяка мила думичка - благодаря,

че сила даваш ми за тебе да се боря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...