Четвърта част на дългата поема

Часовникът отсреща на стената

изплува бавно в гъстия сумрак

и строгата присъда на стрелката

вещае пак – раздяла, самота.

Стрелката се върти, мигът отлита

и няма да се върне пак за нас

ни тази нощ, блажена и честита,

ни този тъй тревожен ранен час.

О, време, спри забързания  бяг!

Задръж за малко бесния си впряг!

Но ти, уви, не чуваш и стрелката

безшумно се върти по циферблата

и смее се ехидно срещу нас.

Но чакай, ще получиш ти разплата,

разплата за избягалия час.

Със сила ще разбия тоз часовник

и времето, и слънцето ще спра.

Да, времето – безмилостен виновник

за хода на минутите отровни.