Jul 2, 2011, 6:03 PM

Четвърта част на дългата поема

  Poetry
719 0 0

Часовникът отсреща на стената

изплува бавно в гъстия сумрак

и строгата присъда на стрелката

вещае пак – раздяла, самота.

Стрелката се върти, мигът отлита

и няма да се върне пак за нас

ни тази нощ, блажена и честита,

ни този тъй тревожен ранен час.

О, време, спри забързания  бяг!

Задръж за малко бесния си впряг!

Но ти, уви, не чуваш и стрелката

безшумно се върти по циферблата

и смее се ехидно срещу нас.

Но чакай, ще получиш ти разплата,

разплата за избягалия час.

Със сила ще разбия тоз часовник

и времето, и слънцето ще спра.

Да, времето – безмилостен виновник

за хода на минутите отровни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Белев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...