20.03.2011 г., 13:40  

Четвърта среща с търговеца на души

677 0 1

Не знам защо реших да му я подаря.
Душата си.
Та той беше търговец и печелеше от търговията с души.
Може би реших, че не е достатъчно привлекателна.
Може би реших, че е единственият, който би се заинтересувал от нея.
Какво я направи?
В буркан с формалин ли я сложи?
Или на дъното на стар сандък, посипан с нафталин?
Дали щеше да я използва, или след него синът му щеше да я намери?
Никога не ще узная!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...