Чирак на Бога
ЧИРАК НА БОГА
... този свят е покрив и светулка, пък нали съм пътник сам и слаб,
чувам как в долапа си шумулка мишчица, понесла къшей хляб,
ако в нощ – катранено безмълвна, те удари вятърът свиреп,
в къщицата моя върху хълма имам чаша винце и за теб! –
толкова сме светли, тъй сме къси, и дошли сме само за веднъж,
Бог благослови ни – и наръси всекиго със своя кротък дъжд,
и – доде си паля на сачака във лулата щипка благ тютюн,
върху мене щъркелът си трака преди полет с дългия си клюн,
вятърът надипля ми постеля след дъжда в прииждащия мрак,
Бог без мен почива си в неделя! – аз съм негов съботен чирак,
и – една светулка безполезна, черните си мракове чета –
докато един ден не изчезна – мишчица в долапа на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
