Чирак на Бога

3 окт. 2024 г., 11:15

Поэзия

108 5 2

ЧИРАК НА БОГА

... този свят е покрив и светулка, пък нали съм пътник сам и слаб,

чувам как в долапа си шумулка мишчица, понесла къшей хляб,

ако в нощ – катранено безмълвна, те удари вятърът свиреп,

в къщицата моя върху хълма имам чаша винце и за теб! –

толкова сме светли, тъй сме къси, и дошли сме само за веднъж,

Бог благослови ни – и наръси всекиго със своя кротък дъжд,

и – доде си паля на сачака във лулата щипка благ тютюн,

върху мене щъркелът си трака преди полет с дългия си клюн,

вятърът надипля ми постеля след дъжда в прииждащия мрак,

Бог без мен почива си в неделя! – аз съм негов съботен чирак,

и – една светулка безполезна, черните си мракове чета –

докато един ден не изчезна – мишчица в долапа на света.