Едва дочаквам вкъщи да се прибера,

захвърлям чантата на пода и сядам да чета.

Още с първа страница - светът около мен

от моето съзнание изчезва, заличен.

Аз вече съм в различен свят, вълшебен и красив,

и всеки от героите пред мен е като жив;

намирам си приятели и страшни врагове,

пътувам през места вълшебни в различни светове

и приключения, за които дори не съм мечтала

оставят ме да гледам като онемяла;

прескачам някои страници, разлиствам все по-бързо,

но ми се иска книгата ми нивга да не свършва;

почти се разревавам или смея се на глас...

Но най-накрая идва този ужасяващ час,

когато връщам се внезапно в действителния свят

и чувам майка си да ме вика за обяд.

Разбирам, че не съм герой, че няма приключения,

а всичко в книгата е просто измислено творение.

Това ми идва като кофа ледена вода,

обаче ми остава надеждата една

че някой ден, след време, ако ще и след години,

заблудено приключение покрай мен ще мине

и смелостта си в битка аз ще трябва да докажа,

врага си ще сразя и ще убия даже.

Със меч пламтящ в ръката, със силата във мен

ще поведа човечеството към нов и светъл ден...

И този ден ще дойде - да почакам стига!
А най-добре

          да чакам

                 във ръката

                          с книга...