Човече от сняг
Навсякъде сняг,
тихичко трупа.
Със снежинките в такт,
сърцето ми тупа.
И дъхът ми горещ
в студа е издишан,
сякаш от свещ,
към когото обичам.
И не ми е студено,
с душата прегръщам.
Сърце наранено,
във въглен превръщам.
И го вземам в ръката,
от всички далече,
направих устата
на снежно човече.
То се роди,
с усмивка красива.
Благодари
на съдбата щастлива.
Очи му направих,
от въглени също,
сърце му оставих
и стана могъщо.
И знам, ще живее,
снега щом го има.
От сърце ще се смее,
докато е зима.
Ще ми топли душата
в студените дни,
без да търси отплата,
стане ли топло, ще се стопи.
Явор Перфанов
29.11.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени
