6.02.2009 г., 13:28

Човек

1.1K 0 12

Аз дишам и така живея,

но сърцето ми не бие,

то няма сили...

Аз гледам и така разбирам,

че няма смисъл мойто съществуване.

Аз горя в леден пламък...

... Адски пламък!

Аз имам душа,

ала духът ми е нейде забравен.

Аз имам глава

и не по-лоши мисли от теб...

Аз бях...

Аз съм...

Аз дишам, за да умра.

Каква банална игра!

Аз знам.

Но аз съм неук...

Аз вярвам

в Бога

и в Дявола!

Аз съм Ангел,

но нямам крила.

Аз съм Демон...

Горя!

Девет кръга с десет гряха.

До къде стигна моята вяра!?

В дъното на десетия кръг.

Аз съм Господ!

Аз съм Луцифер!

Всичко съм

и всичко мога да бъда!

Аз съм Човек!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно е, че мрачните чувства обземат все повече млади хора.Но тогава нямаше да има такива таланти.Много добро!Успех
  • Човек си...и то какъв...!
    ЧРД...със закъснение ти пожелавам само най-доброто!
  • Честит Рожден Ден! Желая ти много Любов! Бъди Човек!
    http://www.youtube.com/watch?v=-m7hxzwW0qw
  • Още,още...работа има тук, това е като да идеш на жътва и да косиш пшеницата с ръка, а не със сърп.Някак "куца" ритъма и чувствата който пресъздава.
  • "Аз дишам и така живея,
    но сърцето ми не бие,
    то няма сили..." Страхотно е, Ники Целувки

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....