Човек в бедност, но човек,

измамно модерен 21-ви век.

Небе пред буря, тишина,

борба за просторна синева.

Прах, зарази, гладни вълци,

единаци с чашки на пикови ъгли.
Хляб, стотинка - искренна усмивка,

карантина метър - метни угризка!

Изсмукана надежда от горещия асфалт,

военна служба, стена, градски залп.

Индивид, издигнат в клошарски гид,

последни сили, приканващ вик. 

Държава - сцена прекалено голяма,

протест пред молитва застава.

Актьор, играещ просяк цял живот,

общество срещу народ, БОЙКОТ!

И независимо пътя болезнен, неравен...

Да продължиш да ридаеш, но да вървиш!

Да пълзиш, да кървиш, но да не спираш!

Това е смелост, да живееш ден за ден на ръба.

Това е чест, да преглътнеш гордостта.

Това е победа, да мамиш ден след смъртта.

Това е да си ЧОВЕК, а не демон от града.