Човек в бедност, но ЧОВЕК!
Човек в бедност, но човек,
измамно модерен 21-ви век.
Небе пред буря, тишина,
борба за просторна синева.
Прах, зарази, гладни вълци,
единаци с чашки на пикови ъгли.
Хляб, стотинка - искренна усмивка,
карантина метър - метни угризка!
Изсмукана надежда от горещия асфалт,
военна служба, стена, градски залп.
Индивид, издигнат в клошарски гид,
последни сили, приканващ вик.
Държава - сцена прекалено голяма,
протест пред молитва застава.
Актьор, играещ просяк цял живот,
общество срещу народ, БОЙКОТ!
И независимо пътя болезнен, неравен...
Да продължиш да ридаеш, но да вървиш!
Да пълзиш, да кървиш, но да не спираш!
Това е смелост, да живееш ден за ден на ръба.
Това е чест, да преглътнеш гордостта.
Това е победа, да мамиш ден след смъртта.
Това е да си ЧОВЕК, а не демон от града.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Ценов Все права защищены
