Човекъ е социален по природа,
но няма по-съмнителна порода.
Мисли всеки, че ще го прекара,
себе си до лудост може да докара.

Той, човекът казва - всичко знае,
но това илюзия е - трябва да признае.
Критикува онова, дет не му отърва,
радостите във живота той изтърва.

Човекът само върху лошото се фокусира,
начини не търси, себе си да балансира.
Вярва, че проблемите са трудно разрешими,
мечтите му остават все по-малко достижими.

Страх царува неговите клетки,
предава се и казва: "Отивам за таблетки".
От безпомощност се агресира,
сценарий деструктивен, той си режисира.