Mar 17, 2019, 11:07 AM

Човекът

  Poetry
451 0 0

Човекъ е социален по природа,
но няма по-съмнителна порода.
Мисли всеки, че ще го прекара,
себе си до лудост може да докара.

 

Той, човекът казва - всичко знае,
но това илюзия е - трябва да признае.
Критикува онова, дет не му отърва,
радостите във живота той изтърва.

 

Човекът само върху лошото се фокусира,
начини не търси, себе си да балансира.
Вярва, че проблемите са трудно разрешими,
мечтите му остават все по-малко достижими.

 

Страх царува неговите клетки,
предава се и казва: "Отивам за таблетки".
От безпомощност се агресира,
сценарий деструктивен, той си режисира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...