ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ СМЕЕ
... нали съм твърде глупав по природа, или защото много остарях,
забравям ЕГН-то си, PIN-кода – и все по-често вече съм за смях,
надеждите ми стават все по-смешни, мечтите ми излъгани – и те,
да коленича в храма – тъжен грешник, и да излизам чист като дете,
годините така ме извъртяха – със трън да влача, тръни ще смета! –
не найдох мира, нито дом и стряха, скиталец ще си тръгна от света,
защо бе всичко? – низи от любови, приятелства, предателства, лъжи,
нима на тяхно място идат нови? – на мен, да дишам, вече ми тежи,
спрях вече в огледало да се гледам, додеял ми е този смахнат тип! –
как – даже Господ чуди се в неведа? – да ми смени объркания чип,
трептулка ми в кандилцето елеят – и си нарамвам пътя към стоте. ...